Лидия Шулева е бивш вицепремиер и бивш министър на труда

Лидия Шулева е някогашен вицепремиер и някогашен министър на труда и обществената политика и министър на стопанската система. С нея SafeNews беседва за заложените цели в новия бюджет, несигурността към коледните пенсионни добавки и до каква степен и при какви условия е постижима задачата за приемане на България в еврозоната.

Първият ми въпрос към вас е за коледните добавки. Трябва ли да има коледни добавки за пенсионерите или е по-добре да се вдигнат трайно пенсиите, както споделя Николай Денков?

Коледните добавки са изключително значими за пенсионерите с най-ниски пенсии. Според мен, в случай че в бюджета няма опция да бъде дадена коледна добавка за всички пенсионери, то ще бъде добре най-малко да бъде дадена такава на тези с най-ниски пенсии. Коледната добавка нормално е в релативно дребен размер. Тя има значение за дребните пенсии, само че не толкоз огромно значение за огромните. А във връзка с повдигането на пенсиите трайно, това е обвързвано в огромна степен както с пенсионната промяна, по този начин и с методите на осъвременяване на пенсиите. В момента ние имаме едно настоящо швейцарско предписание и признато законодателство, с което се покачва тежестта на прослужените години с времето. Сега, в случай че не ме лъже паметта, коефициента е 1,35, само че той би трябвало да стигне до 1,50. С това покачване на този коефициент, пенсиите ще се вдигнат доста за хора с огромен трудов стаж. А другояче нормално това актуализиране на пенсиите, което се случва в средата на всяка година, е обвързано със междинния застрахователен приход и инфлацията. И по този метод, изключително след последното осъвременяване, което беше направено през последните години, може да се реализира едно по-балансирано актуализиране на пенсиите. Но за доста огромна стъпка като съществено и трайно нарастване на пенсиите мъчно можем да приказваме. Защото недостига в Национален осигурителен институт към този момент надвишава 50%. Това значи, че над 50% от пенсиите към този момент се заплащат от налози, а не от осигуровки.

Трябва ли да има единна ставка Данък добавена стойност 20%? Покрай Ковид, за заведенията за хранене тя стана 9 за хляба 0?

По отношение на хляба, при тази инфлация и при не напълно откритите по-ниски цени на електричеството и газа, може би ставката би трябвало да остане нулева. Не считам обаче, че за брашното и още по-малко за заведенията за хранене ставките би трябвало да останат понижени. С изключение на ставките за хляба, книгите и детските храни, считам, че всички останали ставки би трябвало да бъдат възобновени на равнището отпреди пандемията.

Какво мислите за нарастването на заплатите в публичния бранш – администрацията? Правилно ли е да има такова без там да има промяна?

В държавната администрация има много огромни неравенства в последните години. Има структури в държавната администрация, в които нарастването на заплатите е доста. В други структури обаче то е безусловно нищожно. В момента съгласно мен не може да се приказва, както всяка година, че би трябвало да има 10% нарастване на заплатите в държавния бранш, би трябвало и да се прегледат тези структури, които изостанаха съществено в заплащането. Защото в този момент с нарастването на минималната работна заплата, ще се окаже, че експерти с висше обучение и такива със приблизително особено ще вземат близки до заплатите на хора без подготовка и обучение. Да не забравяме, че минималната заплата е планувано през идната година да се усили с 20%, едно много съществено нарастване.

И да, има потребност от някои промени. Например в някои системи има незадоволително експерти и това затруднява обслужването на жителите и на бизнеса. Такива са да вземем за пример районните инспекции по околната среда и водите, където има огромен дефицит на фрагменти. А в други служби, основно в областта на обслужването на жители и компании, би трябвало да се намерения от една страна за повишение на заплащането, а от друга за привличането на повече хора на работа.

Според вас какъв би трябвало да бъде бюджетът за следващата година – рестриктивен или с повече обществени разноски?

Най-малкото би трябвало да се вместим в 3-процентния недостиг. Това значи, че би трябвало да работи по добре познатата формула за програмен бюджет. Т. е. да обвързва разноските за идната година със съответни стратегии и политики. Само тогава ще имаме един релативно обективен бюджет за България за 2024 година. Този 3-процентен недостиг е от доста основно значение за това да осъществим критериите за приемането ни в еврозоната.

В тази връзка кои смятате, че са другите съществени критерии за приемането ни в еврозоната с изключение на 3-процентния недостиг?

Това са инфлацията и външният дълг. По отношение на външния дълг, ние сме на едно от първите места в Европа по минимален % на външния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. По отношение на инфлацията, в България доста огромно отражение дава вноса, и то на първо място на хранителни артикули. Имайки поради по-голямата тежест на дребната потребителска кошница в инфлацията, това води като цяло до по-голяма инфлация спрямо другите страни в Европейски Съюз. Това са фактори, които ще бъдат взети поради при установяване на критериите за участие на България, по този начин, както стана и с Хърватия. Ако при външния дълг нямаме проблем, в случай че се извърши и заложеното в бюджета 3-процентно равнище на недостиг и се задържи този спад на инфлацията, който в последно време следим, може би конвергентния отчет при започване на идната година ще даде опция България да се причисли към еврозоната от 2025 година.